* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Радка на мама думаше:
- Аз ще се, мамо, потурча,
бяла кадъна да стана,
черно фередже да нося.
Мама на Радка думаше:
- Недей се, Радке, потурчва,
то добро ли е турското -
не знаят делник, ни празник,
ни света неделя.
Радка мама не слуша,
в петък се Радка потурчи,
в събота кадънувала,
в неделя рано станала.
Девет си хляба месила,
девет е гозби сготвила,
грабна кобилица през рамо
и си нива отиде.
До пладне жънала и пяла,
седнала да почине.
Де зачу българки да пеят,
викна Радка да плаче:
- Добре ми мама думаше:
"Недей се, Радке, потурчва!
Де да е българско, пак българско!
Де да е сянка дебела,
българин ще я належи,
де да е вода студена,
българин ще я напие!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020