* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Мара мама си думаше:
- дотегнало ми, мале мо,
лете у чужда чакъми,
зиме у чужди станове.
Ще се потурча, мале мо,
Бяла ханъма ще да стана,
На висок чардак да стоя,
жълти жълтици да нижа.
Мариена мама думаше:
- Не се потурчвай, Маро льо,
че добро ли е турското не знаеш.
Мара майка си не слуша,
Че са Мара потурчи,
В събота кадънувала,
в неделя рано ранила
и си изпратила девет девера
на нива сено да носят.
Омесила топли хлябове,
Нарамила торба на глава,
нарамила вила на рамо.
Тръгнала на вила да отива,
като из пътя вървяла,
чула българки да пеят.
Мара й жално дожаля,
бързо се назад върнала,
разпаса синя ивица
и се силно провикна:
- Клета му е дума проклета,
който майка си не слуша!
И се прекрачи и обеси.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020