|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява
Поплакала си Радка хубава
от бащина си неволя,
от братова си тегота.
Радка си мама думаше:
- Аз ще се, мамо, потурча,
бяла кадъна да стана,
бяла коприна да преда,
жълти жълтици да нижа.
Мама си Радка думаше:
- Поседи, Радке, потегли
бащина си неволя,
братова си тегота,
че турското не е хубаво.
Турците, Радке, не знаят
ни делник, Радке, ни празник
един им байрам в година
и него право не знаят,
доде българи не питат.
Де е сянка дебела,
българи ще я отъркалят,
де да е вода студена
българи ще я напият,
де е субат най-голям
българи ще му свирят.
Радка мама си не слуша,
ами се Радка изрече
в събота Радка потурчи,
в неделя Радка кадънувала,
в понеделник рано станала,
девет е хляба месила,
девет девера изпратила
десети хляб за нея,
сложи го в торба шарена,
метнала фередже на глава,
взела е вила на рамо
и си отишла зелено сено да коси,
до пладне сено косила,
седнала да си почине,
чула българки да пеят,
викнала, та заплакала:
- Добре ми мама викаше
поседи, поседи Радке,
че турско не е хубаво.
Градница, Севлиевско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|