|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява
Радка на мама думаше:
- Аз ще се, мамо, оженя
за турчина, за чифликчията,
че те са много богати.
Мама на Радка думаше:
- Турското, мама, лошаво,
недей се, мама, потурча.
В петък се Радка изрекла,
в събота кадънувала,
в неделя рано станала.
Пещи хлябове опече,
хубави гозби наготви
и си в ливади отиде
зелено сено да събира.
Като си сено сбираш,
чула българки да пеят
във това поле широко.
Викнала, та заплакала:
- Българско, че пак българско!
Клета му душа проклета,
който майка си не слуша.
Гостилица, Дряновско (Димкова 1982, с. 51 - "Съжалява, че
се е потурчила").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|