* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Потурчила се й бяла Маринка,
Маринка, бяла българка.
В петък се Маринка потурчи,
в събота й кадънувала,
в неделя е рано станала,
запретна бели ръкави,
замеси бяла погача,
наготви манджи всякакви,
че вдигна вила на рамо,
наметна бял махрама,
отиде долу в ливади,
да сбира сено зелено.
опече бели сомуни.
От там друмници минаха
и си Маринка питаха:
- Маринке, бяла, хубава,
хубава ли е турското?
Маринка дума друмници:
- Турската вяра е лошава,
тя на лошаво мирише,
на бъзе, на попарино,
българска вяра мирише
на ран босилек в градинка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020