* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Потурчила се Маринка,
Маринка, бяла българка.
В петък се Маринка потурчи,
в събота е кадънувала,
в неделя е рано станала,
запретна бели ръкави,
отсея брашно варено,
замеси тесто кисело,
опече бели самуни.
Грабнала й вила на рамо,
отиде сено да сбира.
Сбирала и напластявала,
дорде е пладне станало,
седнала да си почине
и малко хлебец на хапне.
Отдолу идат три моми, -
Маринкините другарки;
те на Маринка думаха:
- Помага ти Бог, Маринке!
Хубаво ли е, Маринке,
българка кадънка да стане?
- Не е хубаво, другарки,
българка кадънка да стане,
турската вяра е лошава,
тя на лошаво мирише -
на бъзе, на попарено
и на осланена коприва.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020