* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

- Синко, мамина Еринке,
що ти очите играят (2)
и ти сърцето трепери,
дали ще, синко, да умреш,
или ще да се ожениш?
- Не ти ще, мале, да умра,
не ти ще да се оженя,
ни ще турчина да взема.
Тамън ти това издума,
були на порти чукнаха,
а макя им ги думаше;
- Були ле, бели кадъни,
защо сте бели кадъни,
като сте жълти-зелени,
като зелени гущере?
Слънце ви не е видвало,
ветър ви не е веяло,
Ерина слънце греяло,
Ерина ветър веяло,
па си е бела-червена
като червена ябълка,
на пазар не изнасяна,
със ножле неразрязвана...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020