* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Радка мами си думаше:
- Аз ще се, мамо, потурча,
за едно турче чифчийче.
Радкинта мама думаше:
- Недей се, Радке, потурчва,
турската й вяра лошава,
не знаят ни делник, ни празник,
нито пък света неделя.
Не слуша Радка мами си,
в петък се Радка потурчи,
в събота е кадънувала,
в неделя рано станала,
опекла бели хлябове,
сготвила й гозби хубави,
вземала й вила на рамо,
отишла й сено да сбира.
До пладне пяла и сбирала,
седнала да си почине,
чула й българки да пеят.
Викнала, та заплакала:
- Добре ми мама казваше:
"Недей се, Радке, потурча!
Българско, та пак бьлгарско!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020