|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява
- Ћерћице мила, премила,
не вземај, ћерко, турчина,
не вземај турско копиле,
турчин во црква не иде,
турчин ге славе не слави,
само годишње бајрамии
и по некога Ђурени;
ће носиш турско фереџе,
ће бидеш турска манеста.
Ћерћице мила, премила,
бабо ти је намен, пренамен,
големо ће чудо направи,
он ће те тебе закоље,
ели со пушка утепа.
- Мајчице мила, премила,
голема клетва му пуштам:
бабо ка ошоф недошоф, -
црни хабер му дошоф!
Ја ће го вземем турчинће,
турска манеста ће бидем,
ће носим турско фереџе.
неуточнено, обл. Гора - Косово (Хасани 1987, № 284).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|