|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява
Майчица Рада думаше:
- Работи, Радо, наваляй,
дано те Господ избави,
от тази чужда работа.
Пролет чужди станове,
лете чужди стърнища,
есен чужди мелици,
зима чужди ръкави.
Рада майци си думаше:
- Работих, само навалях,
не можах да се избавя,
аз ще се, мамо, потурча,
бяла кадъна да стана,
на висок чардак да стоя,
бяла коприна да преда!
Майчица Рада думаше:
- Недей се, Радо, потурча,
че не е добро турското,
була на хоро не ходи,
була в черква не влиза...
Рада майка си не слуша,
а си се Рада потурчи.
Като си дошло лятото,
тръгнала Рада да ходи
босичка по косенина,
па викнала, та заплакала:
- Проклет да е и дваж клет,
тоз, който майка си не слуша!
Голяма Желязна, Троянско; жътварска - сутрин (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|