|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява
Марийка мама си дума:
- Аз ще се, мамо, потурча,
бяла ханъма да стана,
на висок чардак да стоя,
жълта коприна да извивам,
жълти жълтици да нижа.
Мама Марийка думаше:
- Не се, Марийке, потурчвай,
турска вяра е лошава,
тя на лошаво мирише,
на бъзе и на коприва,
в сряда, в петък не постят,
в неделя на черква не ходят.
Марийка мама не послуша,
че са Марийка потурчи,
в петък се е потурчила,
в събота е кадънувала.
В неделя рано станала,
бяло си пране опрала,
гладко мазане замазала,
че си главата умила,
умила, ситно оплела,
наметнала фередже на глава,
вдигнала е вила на рамо.
Тръгнала Марийка да иде,
в ливади сено да пласти,
на пътя майка си срещнала,
с нейни верни другарки.
Мама Марийка думаше:
- Къде отиваш, Марийке?
Хората още в черкова,
черкова не се е пуснала,
а ти отиваш на нива.
Да даде Господ, Марийке,
сено без огън да пламне
и ти със сено да изгориш.
Марийка в ливади отиде,
сбирала и навиляла,
тамън си сено събрала,
тъмен се облак зададе,
Марийка в сено изгоря.
Главиница, Тутраканско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|