|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява
Мама на Станка плетеше
в собата на рогозката,
плетеше и я питаше:
- Станке ле, мила мамина,
любила ли си турчину?
Станка майци си думаше:
- Любих го, мамо, любих го,
а аз мисля че е гърче.
Мама на Станка думаше:
- Станке ле, мила мамина,
знаеш ли, майка, или не,
турска е вяра лошава,
не знаят делник, ни празник,
ни кога е света неделя.
Станка майци си думаше:
- Майно льо, стара милая,
отричам се, мамо, отказвам
от майка, още от баща,
от братя, още от сестри
и от по-верни роднини.
Дорде си Станка издума,
равно се двори напълни
с Станкина сватба голяма,
кадъни в къщи влязоха.
Станка по кадънски оплетоха,
оплетоха нарисуваха,
бял й чаршаф наметнаха,
черна фереджа отгоре.
Че я навън изведоха
и я у кола туриха.
Мама я люто кълнеше:
- Станке ле, мила мамина,
да ми се, Станке, провалиш,
провалиш, Станке, преседнеш,
дет' си вярата потурчи.
Жива из порти излизаш,
мъртва назад да не се върнеш!
Драганово, Горнооряховско (Иванчев 2005, с. 200 - "Любила
Станка турчина").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|