|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява
Село, село, ново село,
как се е село заселило,
не са турци дохождали,
нито турци, нито гърци.
Снощи дойде войводата,
не се засели сред село,
не се засели под село,
под селото въз чешмата
дето вървят млади булки
сутрин за вода студена.
Заварил ги е войводата,
запитва си го по български:
- Ой ви вас, бели български,
защо тъй се отнасяше
къмто нас, друговерците,
що ни поздрав не давате?
Българки са премълчали
нищо не му са казали.
Менците са си вземали
и назад са се върнали
среща иде друга мома,
друга мома пак българка.
Тя минава, поздравява.
Млад войвода се завтиря
и прегръща бяла мома
и й казва, и й дума:
- Ой, те теб, бяла българко,
ставаш ли бяла кадънка?
А мома му отговаря:
- Да попитам моята майка.
Отишла и попитала:
- Майно ле, стара милая,
мене ме искат турците,
искам и аз да се потурча.
Мама на Станка думаше:
- Станке ле, мила мамина,
турска вяра е лошава,
не знаят делник, ни празник,
не коги света неделя.
Станка на мама думаше:
- Отивам, мамо, приставам
щото е войвода хубавец.
Братя Станка възпираха.
Станка на братя думаше:
- Не ме, братя, възпирайте,
такъв ми е бил късметю,
сбогом, братя, отивам!
Драганово, Горнооряховско (Иванчев 2005, с. 190 - "Ново
село").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|