|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява
Драго хи било на Рада
бяла кадъна да стане,
петък се Рада потурчи,
в събота й кадънувала,
в неделя й рано ранила,
на висок чардак седнала,
бяла коприна запреди,
жълти алтъни заниза,
че се изясно провикна:
- Бре блазя, Боже, бре блазя
на тези сербез българи!
Къде да й нива голяма, -
българи ще я пожънат;
къде да й вода студена, -
българи ще я напият;
къде да й сянка дебела, -
българи ще си починат!
Станала рано в понделник,
обула свински цървули,
вземала й коса и вила,
че на ливади отиде,
косила Радка, типила,
докато обяд да стане.
Отдолу иде пашата,
на Радка глава въртеше:
- Ах, гиди курнас българке,
главата ще ти отрежа!
И си при Радка отиде,
и й главата отряза.
Главата й се търкаля,
езиче жално говори:
"Българско, че пак българско!"
Доброселец, Тополовградско; жътварска - по всяко време (СбНУ
64/2012, № 972); типила - правила копи сено.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|