|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява
Станке ле, мари хубава,
Станке ле, ти чула ли си?
Село са турци напълни,
се турци, се друга вяра,
селска меджийка изкарват
зелена шума да сече,
бели чардаци да градят
за Станка бяла българка.
Мама на Станкя думаше:
- Станке ле, мари хубава,
не люби, Станке, турчина,
турска е вяра проклета,
турчин на гостя не ходи,
не ходи, булче не води!
Станка на мама думаше:
- Да н' ходи, мамо, да н' ходи,
пак ще турчина да взема!
Мене е драго, мамо льо,
на висок чардак да седя,
бяла коприна да преда,
жълти алтъни да нижа!
В петък са Станкя потурчи,
в събота - бяла кадъна,
ята в неделя сутринта,
отвзела вила на рамо,
отишла сено да сбира.
Сбирала, що е сбирала
дори до сръста пладнина,
да стана сръста пладнина,
Станкя са права изправи,
зачула моми да пеят
и ми се виком провикна:
- Дей-гиди, вяро българска,
всеки понделник и главеж,
всяка неделя и сватба!
Турска е вяра проклета,
един ми байрам в годинта,
и те му деня не знаят!
Добрич, Хасковско; инф. са родени в Горски извор, Хасковско и
Черноконьово, сега кв. на Димитровград; великденска - хороводна (СбНУ 60-2/1994,
№ 1341 - "Потурчила се за по-лек живот, но съжалява - 1").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|