* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Пазарила се е Маринка,
селските свине да пасе
по юрушките гробища,
юручета я замерят
и на Маринка думат:
- Маринке, бяла българко,
я хвърли кривак от рамо,
че стани бяла ханъма,
ханъма, бяла кадъна,
на висок чардак да седиш,
жълта налима да точиш,
ибришим конци да сучеш,
жълти жълтици да нижеш,
на бяла шия да вържеш.
Маринка си у тях отиде
и на мама си думаше:
- Канят ме, мамо, викат ме
бяла ханъма да стана,
ханъма, мамо, кадъна.
Мама Маринка думаше:
- Не бива, мама, не става,
не си вярата предавай,
турската е вяра лошава, -
тя на лошаво мирише,
на бъзе и на коприва,
на бъзе попарено.
Маринка мама си не слуша,
че си е главата умила
и се Маринка потурчи.
В петък се Маринка потурчи,
в събота е кадънувала,
в неделя е рано ранила,
сготвила гозби хубави,
грабнала вила на рамо
и в ръка бяло бакраче,
и си в ливади отива
косено сено да сбира.
Като се назад връщаше
насреща дружките й идеха,
те си на Маринка думаха,
думаха и питаха:
- Хубаво ли е, Маринке,
турската вяра?
Маринка дружки думаше:
- Дружки, мили, дружки,
не е хубава чужда вяра,
тя на лошо мирише,
на бъзе и на коприва,
на бъзе попарено.
Клета му душа, проклета,
кой си вярата предаде!
Българско, пак българско!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020