|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява
Потурчила се Марийка
и то да е за нещо някакво,
пък то за нищо никакво -
за един чейрек яхния,
за едно кило ракия,
два пъти преварявана.
В петък се Марийка потурчи,
в събота кадънувала,
в неделя рано ранила,
че си главата измила
и си я кадънски оплела
на седемдесет и седем косички.
Вдигнала вила на рамо,
зелена стомна във ръка,
повела е малко деверче
че за ливаде тръгнали,
зелено сено да вилчат.
Вилчи Марийка и пее,
вилчила е, холан, до пладне.
Седнала е да си почине,
обяда да си обядва. (*)
Чула е българки да пеят,
викнала е та заплакала:
"Майко ле, де се провалиш,
дет' си ме мамо пуснала,
пуснала да се потурча,
че турската е вяра лошава
и на лошо мирише,
на бъзе, на попарено.
Българска вяра е най-добра
и на хубаво мирише,
на цъфнал бял трендафил.
Българско, та пак българско!"
Джулюница, Горнооряховско (Архив КБЛ-ВТУ); чийрек, чейрек - къс,
парче, в случая бутче от агне; вилчи - обръща сено, навиля.
Според друг инф. от знака (*) нататък песента продължава така: "Като из пътя
вървяла, / отдолу идат три моми - / три Марийкини другарки. / Те отдалеч я питаха:
/ - Марийке, наша другарко, / хубаво ли е кадъна / и ний кадъни да станем? / Марийка
плаче и дума: / - Не е хубаво кадъна. / Турската вяра лошава / и на лошо мирише.
/ Ах, гиди, вяра българска - / тя на хубаво мирише, / на бял и червен трендафил
/ и на дребен босилек. / Ах, гиди, вяра българска!".
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|