* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Тодорка мами думаше:
- Аз ще се, мамо, потурча,
бяла кадъна да стана,
че си ми, мамо, омръзна,
омръзна, още дотегна,
людската, мамо, работа -
пролет людските шевове,
лете людските стърнища,
есен людските станове.
Мама Тодорки думаше:
- Недей се, мама, потурча,
турската вяра е лоша.
Тодорка майка не слуша -
във събота се пригласи,
в неделя си се потурчи,
обула й гащи сърмени,
наметна златно фередже,
вземала й вила на рамо,
тръгнала й сено да сбира;
па си съгледа българки,
българки бели, хубави,
хоро играят и пеят.
Тодорка викна, заплака:
- Защо си майка не слушах,
защо си не съм българка!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020