* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Горката Радка, Радке ле!
Дотегнало й на Радка
сираче да сиракува,
по людски врати ходене,
ходене, изметувани
по турци и по българи.
Тя рече да се изриче,
изриче да са потурчи,
да стане бяла кадъна.
В петък се Радка изрече,
в събота бяла кадъна,
кадъна кадънувала,
в неделя й рано станала,
донесе вода студена,
че си главата умила
и се кадънски оплела,
метнала й вержа на глава,
вдигнала й яба на рамо,
обула й чехли на пряуш,
че си е Радка отишла
долу в росното ливаде
да сбира сено зелено.
До пладне сено сбирала,
сбирала Радка и пяла,
от пладне й купа заклала,
ем кладе Радка, ем плаче:
- Блазя му, Боже, блазя му,
блазя на бяла българка!
Българска й вяра хубава,
тя на хубаво мирише -
на росин китен босилек;
турската вяра й лошава -
тя на лошаво мирише,
на бъзе, на попарено.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020