|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява
Вес-ден е Пенка жънала
и с майка си карала.
- Мале мо, мари,
мен ме, мамо, дотегна
лете по чужди стърнища,
есен по чужди станове,
зиме по чужди дараци!
Аз ще се, мамо, потурча,
потурча, турчин да взема -
на висок чардак да седя,
бяла коприна да преда,
жълти жълтици да нижа.
Пенкина мама Пенки думаше:
- Недей се, Пенке, потурчва,
турската вяра проклета,
тя не знай делник, ни празник,
ни кога е света неделя!
Пенка мама си не слуша -
в петък се Пенка потурчи,
в събота кадънувала,
в неделя рано ранила,
грабнала вила на рамо,
отишла сено да събира
и го на купи струпала;
и се е на купа качила,
и си към село погледна -
сред село хоро играе...
Викнала, та е заплакала:
- Клет и проклет да бъде,
който майка си не слуша!
Де да е вода студена -
българи да я напият,
де да е сянка дебела -
българи да я отърлят.
Черково, Карнобатско; жътварска (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|