|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява
Пенка на мама думаше:
- Мене ми, мамо, омръзна,
мале мо, мари, да ходя
лете по чужди стърница,
есен по чужди дараци,
мале мо, мари, мале мо,
зиме по чужди станове.
Аз ще се, мамо, потурча,
мале мо, мари, потурча,
турчин ще си взема,
на висок чардак да седя,
жълти алтъни да броя!
- Пенке мо, мари, мама,
недей се, Пенке, потурчвай,
турската й вяра проклета,
тя не знай делник, ни празник,
нито знай Света неделя,
Пенке мо, мари, мама!
Пенка майка си не слуша,
петък се Пенка потурчи,
в събота й кадънувала,
в неделя й рано ранила,
грабнала й вила на рамо,
отишла й сено да сбира,
до пладне сено сбирала
и го на купа струпала,
Пенке мо, мари, мама,
и се й на купа качила
и къде село погледна.
Пенке мо, мари, сред село,
сред село хоро играят,
викнала й, та й заплакала:
- Мамо мо, клета и проклета
да е, който майка си не слуша.
Мале мо, мари, де да е
сянка дебела, българи да я отърват,
мале мо, мари, де да е
вода студено, българи да я напият.
Черково, Карнобатско; жътварска (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|