* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Рада на мама думаше:
- Мале мо, мале милинка,
ще хвана Ахмед побратим.
Мама на Рада думаше:
- Радо льо, дъще Радо льо,
не хващай Ахмед побратим -
той турчин, той друга вяра,
турската й вяра проклета,
не знаят делник, не празник,
не кога й света неделя,
турчин роднина не знае.
Рада майка си не слуша,
че хвана Ахмед побратим,
добра го й дара дарила -
до земя сукно зелено,
майка му жълта мумия.
Яли са сладко, пили са,
изляла да ги изпрати.
Ахмед на Рада думаше:
- Радо мо, посестримо льо,
я хайде, Радо, я хайде
двамина да се вземеме.
Рада се викна-провикна:
- Клета му й душа, проклета,
който майка си не слуша,
арноми мама викаше:
"Радо мо, дъще Радо мо,
не хващай Ахмед побратим,
той турчин, той друга вяра,
турчин роднина не знае."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020