|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява
Радка на майка думаше:
- Аз ще се, мамо, потурча,
от тая пуста работа!
Майка на Радка думаше:
- Недей се, Радке, потурчва,
та това добро ли е турското, -
не знаят делник, ни празник,
нито пък света неделя!
Радка си майка не слуша,
в петък се Радка потурчи,
в събота се кадънувала,
в неделя рано станала.
Девет е хлеба опекла,
девет девери изпрати,
вземала торба на рамо,
отишла сено за сбира.
До пладне брала и пела,
по пладне Радка дочула,
дочула българки да пеят
от това равно Загоре.
Викнала, та заплакала:
- Проклето да е, триклето,
кое си майка не слуша,
както я ази не слушах!
Добре ми мама думаше:
"Българско, та пак българско!
Дек' да е нива леглива, -
българка ще га зажъне;
дек' да е круша петровка, -
българка ще га наяде;
дек' да е вода студена, -
българка ще га напие;
дек' да е песен по поле, -
българка ще га запее!"
Борован, Белослатинско (Манкова 1992; =Тодорова, Атанасова 2002,
с. 93).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|