|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява
Мара мама си думаше:
- Мале ле, стара майчице,
мене ми, мамо, омръзна
лете по чужди чакъми,
зиме по чужди станове,
аз ще се, мамо, потурча
бяла кадъна да стана,
на висок чардак да седя.
Марината мама думаше:
- Недей се, Маро, потурчва,
турска й вяра лошава,
не знае делник, ни празник.
Мара мама си не слуша
в петък се Мара потурчи,
в събота е кадънувала,
в неделя рано станала,
бели хлябове опекла
и на нивата отишла.
Хем жъне Мара, хем плаче:
- Който майка си не слуша
душа му място да няма.
Богдан, Добричко; жътварска (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|