* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Радка си майци думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
омръзнало ми, мамо ле,
българска чужда работа.
Де да е нива голяма,
жъната, недожъната,
все ази да я дожъна;
де да е лозе копано,
копано, недокопано,
все ази да го докопам!
Ще взема да се потурча,
бяла кадъна да стана.
Благатки бели кадъни,
де да е сянка дебела,
кадъни да я излежат,
де да е вода студена,
пиена, ненапивана,
кадъни да я напият.
Майка си Радка думаше:
- Дъщерко, Радко, хубава,
та добро ли е турското?
Турска е вяра проклета,
не знаят делник, ни празник,
нито пък света неделя.
Радка си майка не слуша,
в петък се Радка потурчи,
в събота кадънувала,
в неделя рано станала,
девет девера изпрати,
девет е хляба месила,
месила и ги опекла,
взела вила на рамо,
отишла сено да събира,
чула българки как пеят,
сама си Радка думала:
- Добре ми мама казува,
че е турска вяра проклета!
Българско и па българско, -
делник са черни робини,
в празник са бели гъркини.
Българско и па българско!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020