* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Радка мама си думаше:
- Мамо ма, стара майчице,
мене ми мамо омръзна
двайсет години сираче.
Ази си, мамо, намислих, -
да взема да се потурча,
дано ми малко олекне!
Мама на Радка думаше:
- Я не се, Радке, потурчвай,
че турското не е добро.
Турската вяра е лошава,
турците, мама, не знаят,
кога е делник, ни празник!
Радка мама си не слуша.
В петък се Радка потурчи,
в събота й кадънувала,
в неделя рано станала.
Топли хлябове опекла,
бели е ризи опрала,
вдигнала вила на рамо,
метнала фердже на глава,
че отишла на нива
косено сено да сбира,
косено, а не пластено.
Цял ден е Радка сбирала,
сбирала Радка и пяла,
надвечер малко седнала,
седнала да си почине,
студена вода да пие...
И си към село погледна, -
сред село хоро играе...
Радкини верни другарки
и те на хоро отиват.
Като край Радка минаха
и си на Радка думаха:
- Помага ти, Бог, Радке ле,
хубаво ли й да си кадъна?
Радка си жално заплака,
плачела и нареждала:
- Клета му душа и проклета,
който майка си не слуша!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020