* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Буля Калину думаше:
- Ти, като ходиш на тлака,
на тлака и на седенки,
там идат вери всякакви,
турци, Калино, българи,
и трета вяра цигани,
коя си вяра харесваш,
харесваш, още бендисваш?
Калина були думаше:
- Харесах, буле, харесах,
турчина Кара-Мустафа.
Буля Калину думаше:
- Не люби, мари, турчина,
турската й вяра лошава,
тя на лошо мирише,
на копър и на манотър,
на бъзе, на запарено!
Те делник-празник не знаят...
Най люби, мари, българин,
че той делник-празник празнува!
Калина си турчина взела.
Сутрина рано станали,
рано ранили в понделник,
взели вили на рамо
и на ливади отишли,
росно сено да сбират.
Боса по косено ходеше
и жално-милно плачеше,
че буля си не послуша...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020