* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Радка на майка думаше:
- Аз ще се, мале, потурча
за младо турче чифчийче.
Радкина майка думаше:
- Недей се, Радке, потурча,
че не е добро турското.
Турците празник не знаят,
един байрам имат,
кат хората не го правят.
Радка си майка не слуша.
В петък се Радка потурчи,
шарени шалвари обу.
В събота рано станала,
поляла, Радка, помела,
девет хляба месила,
девет девера изпрати
на нива да идат.
Грабна вила на рамо,
на росни ливади, отиде,
отиде сено да бере.
До пладне брала и пяла,
след пладне брала, плакала,
кат чула българки да пеят,
български песни да пеят,
при тази вода студена,
под тази сянка дебела.
- Нали ми мама казваше,
казваше мама, думаше,
че не е добро турското.
Ах, българско, та българско!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020