* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Потурчила се Марийка,
Марийка, бяла българка,
в неделя рано ранила
и си главата умила.
Вдигнала вила на рамо
и на чаиря отишла,
сено зелено сено да сбира,
да сбира, да напластява.
Сбирала й до пладне,
седнала да си почине.
Като Марийка почива,
отдолу идват три моми,
три нейни другарки,
те при Марийка думали:
- Марийке бяла кадъна,
уби ли и да си кадъна.
Марийка дума другарки:
- Клета му е душа проклета,
който майка си не слуша,
турската й вяра лошава,
на лошаво мирише,
на бъзеи на попарено,
на коприва осланена,
не е уби кадъна,
който майка си не слуша,
клета му е душа проклета.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020