* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Потурчила се е Марийка,
Марийка, бяла българка.
В петък се Мара потурчи,
събота е кадънувала,
в неделя рано станала,
нарами бели бакъри,
наметна тънка фераджа,
рано за вода отиде,
че си главата умила,
на дребни коси оплела
на дребни коси кадънски.
Седя Марийка до пладне,
че взема вила на рамо,
отиде в росни ливади
да сбира сено косено,
косено, ненапластено.
Сбира Марийка, що сбира,
седнала е да си почине
и малко хлебец да хапне.
Отдолу идат три моми -
три моми, три нейни дружки,
те при Марийка отиват
и на Марийка думаха:
- Помага ти Бог, Марийке,
че хубаво ли е кадъна?
- Проклет да бъде, трижпроклет,
който майка си не слуша,
че турска е вяра е лошава
и на лошаво мирише,
на бъзе, на попрено,
на копривени корени.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020