* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

- Не ми се, Радке, курдисвай
под бял, под червен трендафил,
под зелената люляка,
че аз те зная, познавам
коя си, Радке, дъщеря!
Ти имаш сестра по-малка,
по-малка, хем по-хубава;
нея я турчин любеше,
люби я и я излъга,
че стана бяла кадъна.
У петък се, Радке, потурчи,
у събота й кадънувала,
в неделя рано станала,
девет е хляба опекла,
девет е девера изпратила
на нива сено да косят,
най-подир и тя отишла.
До пладне сено й сбирала,
седнала да си почине,
чула музика кат' свири -
във село хоро играят.
Викнала, че заплакала:
- Българско, че пак българско
турското не е хубаво -
не знаят делник, ни празник,
не знаят света неделя!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020