* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

- Ах, че ми, мамо, дотегна
тоз пусти сиромашлък,
аз ще се, мамо, оженя
за момче - турче,
че има, мамо, воденица,
воденица с тепавица.
Мама на Радка думаше:
- Ка жа се, мамо, ожениш,
ка жа си вярата смениш.
Радка си майка не слуша,
у петък цял ден кадънувала,
у събота кадън правила,
у неделя рано станала,
девет си хляба месила,
месила, опекла
и девет девера на нива пратила.
И тя вземала вила на рамо
и у росно отишла
и от далеко песен зачула,
песен българска да пеят.
Кога се Радка ослушала,
таз песен пее за нея.
На Радка й много домъчня
и кат си у ливади отишла,
до круша вила остави,
от кръста си пояс отпаса
и го на клон преметна
и си се Радка обеси.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020