* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Станка майка си думаше:
- Мамо ле, мамо, мамичко,
аз ще се, мамо, потурча,
бяла кадъна ще стана.
Мене ми, мамо, омръзна
зиме по чужди станове,
лете по чужди стърнишки.
Мама на Станка думаше:
- Тук седи, Станке, не отивай,
та добро ли е турското?
Не знаят делник, ни празник,
не тачат света неделя.
Станка си мама не слуша.
В петък се Станка потурчи,
в събота - бяла кадъна.
В неделя рано ранила,
та взела вила на рамо -
отишла сено да сбира.
Сбирала ден до пладне,
де чула бели българки,
те си под сянка седяха,
български песни пееха.
Тя се на купа покачи
и се рукам отрукала:
- Де-гиди вие, българи,
де има сенки дебели, -
българи да ги наглеждат,
де има вода студена -
българи да я напият;
ката неделя все хоро,
ката година Великден.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020