* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Мара мама си думаше:
- Майно льо, додяло ми е,
у чуждо стърнище да ходя,
аз ще се, мамо, потурча,
бяла кадъна ще стана,
жълти жълтици ще нижа,
бели маргарит ще кича,
на висок чардак ще седя.
Неделя са Мара потурчи,
понеделник кадънувала,
вторник на нива отишла,
седнала да си почива.
Ясно се Мара провикна:
- Ах гиди сева българска!
Де има сянка дебела,
българин ще я наседи,
де има вода студена,
българин ще я напие.
Турска е вяра лошава,
на сварено бъзе мирише,
българска я вяра хубава,
на дребен босилек мирише.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020