* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Радка мама си думаше:
- Додяло ми се й, мале мо,
лете по чужди стърнища,
зиме по чужди станища.
Аз ще се, мамо, потурча,
бяла ханъмка ще стана,
на висок чардак ще стоя,
жълти жълтици да нижа.
Майка на Радка думаше:
- Недей се, Радке, потурчва,
че добро ли е турското?
Не знае делник, ни празник,
камо ли света неделя.
Радка майка си не слуша.
В петък се Радка потурчи,
в събота й кадънувала,
в неделя рано станала,
отишла сено да сбира.
До пладне брала и пяла,
чула българки да пеят,
викнала и заплакала:
- Нали ми мама думаше:
"Недей се, Радке, потурчва,
че добро ли е турското?
Не знае ни делник, ни празник,
камо ли света неделя!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020