|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома не отваря на либето си - 2
Проклет, триклет да е,
кой две моми либи,
две верни другарки!
Като аз сиромах,
сгреших, две залибих,
Йона, та па Цона.
Отидох при Йона,
повиках, потропах:
- Стани, Йоне, стани,
стани отвори ми.
Йона ми говори:
- Не мога да стана,
че съм много трошна.
Весден съм белила
тънките дарове,
ръцете ме болят
от пуста бухалка.
Я иди при Цона,
весден е тъкала,
тъкала, играла.
Отидох при Цона,
повиках, потропах,
а Цона ми казва:
- Не мога да стана,
че съм много трошна,
цял ден съм копала,
та ме в кръста сякна.
Я иди при Йона,
цял ден е белила,
бели крака мила,
със пешкир ги трила.
Па си се повърнах,
та дома отидох,
тънка пушка вземах,
и с нея си легнах.
Нали е желязо,
оно е студено,
ерген се кълнеше -
"Проклет, триклет да е,
кой две моми либи,
две верни другарки!"
неуточнено (Стоин-Песнопойка 1930, № 255; =Вълчев 1952, с. 42
- "Който люби две другарки").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2021
|