* * *

Марко иска Моравка девойка

Марко люби Моровка девойка,
Марко люби, майкя му не дава:
- Немой, сино, Моровка девойка,
Моровки са яко болничави -
лете реча: "главата ме боли",
зиме реча: "тънки половини".
Дочула ги Моровка девойка,
она се е Богу помолила:
- Да ми, Боже, що се тебе молим,
да ми, Боже, лето ладовито,
да ми, Боже, жито полежина,
да си жнеме с Маркоте юнака,
да си жнеме, да се надживаме!
Дочул я е Господ от небето,
та ю даде лето ладовито
и ю даде жито полежина,
та си жняа с Маркоте юнака,
та си жняа, та се наджиняа.
От Маркоте църни кърви капа,
а Моровка па нищо й нема.
Марко нажня двеста-й-двайсе,
а Моровка триста-й-трийсе.
По Маркоте ситни везарии,
а Моровка сама везария,
везария у купен зденала.
Тогай рече Марковата майкя:
- Земи, сино, Моровка девойка!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.00.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020