* * *

Марко иска Моравка девойка

- Ой, Моровко, Моровко девойкьо!
Марко иска Моровка девойкя;
Марко ище, макя му не дава:
- Немой, сину, Моровка девойкя,
немой, сину, Моровка да вземаш;
Моровки се яко болничави,
болничави, сину, кашличави -
зиме вика: "леле, глава боли",
лете вика - тънки половини!
Дочула ги Моровка девойкя,
де си Марко сос макя сборева;
Моровка се на Бога помоли:
- Дай ми, Боже, що се тебе молим;
дай ми, Боже, лето ладовина;
дай ми, Боже, жито полегнало,
да се двата с Марка наджинаме,
да видиме кой колко че нажне.
Да видиме кой кого че наджне!
Богу се е жалба нажалило,
та ю даде лето ладовина,
и у даде жито полегнало.
Та се двата с Марко наджниаа,
Марко нажна двеста-й-двайсе.
А Моровка, триста-й-трийсе.
Ойдоха си дома, на дворове,
проговори Марко, добър юнак:
- Таком Бога, моя стара мале:
Ти не даваш Моровка да вземем;
дочула ни Моровка девойкя,
та си се на Бога помолила,
дал ю Господ лето ладовина,
дал ю Господ жито полегнало;
та се двата, мале, наджинахме -
я си нажнах двеста-й-двайсе,
а Моровка, триста-й-трийсе.
Я че вземем Моровка девойкя!
Та си стана Марко добър юнак,
та накани сто лепи сватове,
окуми си кума и старойкя,
одевери два млада девера,
та си ойде Моровки на двори,
та утъкми Моровка девойкя,
утъкми я, дома я одведе;
прави сватба месец и неделя.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.00.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2020