|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мануш войвода
- Добре ле, Добре, наш стар войвода,
тридесет години по гори ходиме,
по гори ходиме, душмани трепиме,
млади дойдохме, стари станахме,
старци станахме, старци белобради.
Малки си деца в люлки оставихме
и те на нази другари станаха.
Я свивай, байрак, гора да оставим,
гора да оставим, дома да си идем,
дома да си идем, старост да си видим!
Отговаряше Добри, добър юнак:
- Брей, ой ви вази, дружина сговорна,
как ще оставим таз гора зелена,
таз гора зелена, таз вода студена.
Байрак да свия, сърце дваж се свива,
дома да ида, сърце тук остава,
вий си вървете, аз тук ще остана!
неуточнено, Котленско (Архив на Института за музика, БАН, арх.
№ 998, папка 86; =Живков-Янакиева 1968, № 50 - "Прощаване с войводата").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|