* * *

Лозан войвода и дружината му

Димитровата майчица,
тя на Димитра думаше:
- Димитре, чедо Димитре,
има ли юнак кат' тебе,
кат' тебе и освен тебе,
на борба да те надбори,
на камък да те надхвърли,
на сабя да те надсече?
Димитър майци продума:
- Мамо ма, мила майно ле,
да дойдеш, мамо, да видиш
на тая Мургаш планина,
на хайдушката поляна,
Лозан ми, Лозан войвода,
дето ни, мамо, поведе
дор седемдесет юнака,
дор седемдесет и седем,
със седем сини байрака.
Минахме поле широко,
настанахме гора зелена,
а зад гората-сараи,
Емин пашови сараи.
Чул бе се Емин, чул-прочул
из цяла равна Добруджа,
всичко бе кански писнало
от неговите зулуми:
- де има мома хубава -
все Емин ще я зачерни,
де има вакли овчици -
все Емин ще ги задигне,
де имазлатна пшеница -
все Емин щея обере.
Лозан му хабер проводи:
- Прави, що правиш, Емине,
добре си прави сметката,
че ще, Емине, да патиш!
Емир му хабер получи,
получи и се закани:
- Прави, що прави млад Лозан,
да вземе да се замете
през девет гори в десета,
че ще потеря изпратя,
потеря млади сеймени,
Лозана да си заловат,
заловат, още доведат
на Русчук града голяма,
главата ще му отсека,
отсека, на кол набия!
Майно ле, миличка майно,
нали се Лозан разсърди,
че ни в сарая доведе,
на Емин паша в сарая,
среднощ в сарая влязохме,
Емин си паша вързахме,
тежки му ракли строшихме,
раклите пълни с имане,
имане кара-грошове
и още бели белици,
и още жълти жълтици.
Че се провикна млад Лозан:
- Дружина вярна, сговорна,
вземайте, холан, вземайте,
по-малко кара-грошове
по-много жълти жълтици,
че те са за път по-леки!
Вземахме, мамо, пълнихме
кой кемер, мамо чанта
каквото, мамо, остана,
Лозан го мамо напълни,
ямурлука си напълни,
че го на рамо преметна.
Оттам си, мамо, тръгнахме,
като си порти стигнахме -
портите с ключ заключени.
Седнахме, мамо, седнахме,
седнахме, завайкахме се,
седнахме, затюфкахме се
какво да сторим, направим.
Лозан ми, Лозан войвода,
черен си перчан оскуба,
тънка си стълба изплете,
един ни по един изнесе
и ни главите отърва.
Майно ле, миличка мамо,
Лозан е юнак над мене,
той ме на борба надборя,
той ме на камък надхвърля,
той ме на сабя надсича.
Дей-гиди, Лозан, Лозане,
дей-гиди, Лозан войвода!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020