* * *

Кобен сън на кралица (царица, мома) за пропадане на царството

А що беше цару Костандину:
- Утре рано, рано да станеме,
утре рано, у света неделя,
ние двата на църква да идем!
Па станале на църква да идат,
кинисуе цару Костандину:
- Хайде, хайде, Милице кралице,
що киниса на църква да иде, -
разбуди се това вражко дете.
Повърна се дете да успие
и легнала дете да успие.
Дете успа - горко сънува.
Къде иде царо Костандину,
на Милица веле и говори:
- Е, Милице, Милице кралице,
лели чеше на църква да дойдеш?
- Слушай, слушай, цару Костандину,
я кинисах на църква да дойдам,
разбуди се това клето дете,
повърнах се дете да успиям
и веднъг съм горък сън сънила -
на сън се е небо преломило,
ясен месец у кръв утънало,
ясни звезди по край им бегале!
Како дочу царо Костадино,
веднъг си е ничкум погледнало
и много се е оно замислило.
И му веле Милица кралица:
- Що си толко тизе умислено,
да ми кажеш сън що съм сънила!
- Слушай, слушай, Будимска кралице,
туй, що се е небо преломило -
много инсан може да погине;
а що се месец у кърви утънало -
ке загинат паши и царове;
а що се им звезди по край бегале,
тия се си тъжни сиромаси -
ке настане наше бугарско царство.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021