* * *

Кобен сън на кралица (царица, мома) за пропадане на царството

Сън сънила Милица кральова,
сън сънила, кралю доказала:
- Леле кралю, е честит да ми си,
кико съм ти сънък сънувала!
Виш се небо на Будин наваля,
ситни звезди по чаршия пада,
а Деница кървава изтече!
А кралю ю потийом говори:
- Мълчи, мори, ядна занемела,
що си сънък нощеска гледала,
се че тебе доглава да дойде!
Що се небо на Будин наваля -
турци че ни царство да ни отма;
що се звезди по чаршия падли -
ще погине наша силна войска;
що Деница кървава изтече -
ти чеш, мори, сама да останеш,
та че турска слугиня да бъдеш!
Току това кральо издумало,
до ний стои слуга Радослава,
а кралю ю тийом отговаря:
- Фала тебе, слуго Радославе,
я излезни на високи чардак,
та погледни нагоре-надоле,
та погледни през поле широко!
И слуга е кральо послушала,
та излезна на високи чардак,
та погледна нагоре-надоле,
та погледна през поле широко -
турска войска като темна мъгла,
низ войската два бързи улати,
как низ мъгла два зелени змея!
И слуга се назад повърнала.
Доде слуга кралю да прикаже,
достигнали два бързи улати,
пристигнали на кралюви порти:
- Тука ли си, кралю господару?
Млого здравье царя Сулимана!
Да му дадеш до седем ключеве,
седем ключа от седем градове -
от Садима и от два Радима,
и от Вули, и от Бели кули,
от Будима и от Острогона,
от седмого, от Белаго града.
Ако ли му ключеве не даваш,
да излезнеш на широко поле,
да се двама с царо ударите.
А кральо им потийом говори:
- Млого здравье царя Сулимана!
Млого ме е царя почекало,
да ме чака три бели дънове,
да съберем войска от Крайнина!
Чекал го е царя Сулимана,
чекал го е три бели дънове.
Събрал си е войска от Крайнина.
Па излезна на широко поле!
Турци биха низ гора зелена,
а кауре - от поле широко.
Турци гина и не гина яко,
а каури вече не остали.
Погинал е кральо господаро;
глава рипа, език отговаря,
език дума, на слуга казува:
- Фала тебе, слуго Радославе,
млого здраве честити кралици!
Да подкове мъски наопако,
да товари мъски със имане,
та да бега у кральева земня
и да води кралю седем сина -
ега би ми деца учувала,
ега би си кралщина отели!
И слуга се назад повърнала,
Срещнала я честита кралица,
та попита слуга Радослава:
- Дали оста нещо наша войска?
А слуга ю потийом говори:
- Се погина наша милна войска
и погина краля господара;
глава рипа, език отговаря,
език дума, на мене казува:
"Фала тебе, слуго Радославе,
млого здравье честити кралици!
Да поткове мъски наопако,
да товари мъски със имане,
та да бега у кральева земня
и да води кралю седем сина -
ега би ми деца учувала,
ега би си кралщина отели!"
А кралица на слуга говори:
- Фала тебе, слуго Радославе,
млого здравье честитому цару!
Да ме чека три бели дънове
да съберем мой волна войска.
А слуга ю потийом говори:
- Фала тебе, честита кралице,
дал си луда, или си пияна?
Нема реда от мъжкаго боя,
а то нели от женскаго боя!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021