* * *

Кобен сън на кралица (царица, мома) за пропадане на царството

Ой Кипро, Кипро царице!
Кипра е дремка нападна
на царювото колено,
малко ми е задремала.
голем сън е посънила -
ясно небе се раздели,
месечина на земя падна
с дребна роса кървава;
дребни звезди изпаднаха
на земята ъв кървите,
седем звезди влашковете
заминаха през Дунава,
избегнаха бре на Влашко.
Сън казува Кипра царице,
сън казува цар Костандин.
Отговори цар Костандин:
- Толко ли се ни сетоваш,
що си сън посънила!
Седем влашкове са седем кралева,
избегнаха си на земя Каравлашка;
месечината е Божия закон,
дребните звезди дребна сая,
земята ще се вземе, небе се раздели.
Още рече, не дорече,
и ми стигна Арапина,
та загуби цар Костадин.
Върнаха се от аскере,
от аскере три юнаци,
загубиха и Арапина,
писаха ги в едно место,
да си поет до живота.
Пуснаха се да ми фатет Кипра царица,
теа се хвърли в тая вода,
удави се Кипра царица,
не си даде чиста вяра,
посвети се а водата.
Това ми е останало
ага се е земя взела.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021