* * *

Кобен сън на кралица (царица, мома) за пропадане на царството

Сън сънила млада Янкулица,
сън сънила ю субота вечер, -
ведро небе на две се предвоило,
ясно слънце назад се вратило,
ясен месец кърве потонало,
а що били тие дребни звезде,
останале ни горе, ни доле,
ни на небо, ни на църна земня.
Сутром рано Янкулица млада,
сутром рано, богме, ю неделя,
му кажуе Янкуле войводе:
- Таком бога, Янкула войвода!
Що съм сънок нокьес сънувала, -
ведро небо на две се предвоило,
ясно слънце назад се вратило,
ясен месец кърве потонало,
а що били тие дребни звезде,
останале ни горе, ни доле,
ни на небо, ни на църна земня.
Що ми било Янкула войвода,
говоруе на негова люба:
- Таком бога, моя верна любо!
Тия сънои не са лъжовити.
Ми се хвалил Негро от Едрене,
да ми взема мене верна люба,
а що ми се небо раздвоило,
и я, и ти кье се отдвоимо.
Ясно слънце, що ми се вратило,
тебе, мори, тебе кье однесе,
кье те носят у Едрене града.
Що ми месец кърве потонало,
това мене, мори, кье ме губят.
Що ми били тие дребни звезде,
това ни са наши мили деца,
останале ни горе, ни доле,
кье останат без майка, без татко.
Чекал юнак, богме, до ручака,
да не дойде Негро от Едрене;
чекал юнак денем до пладнина,
нема никой, богме, да му дойде.
Па пособрал хърти и загари -
па ми взело по какво саблище,
ми отишъл ю гора по лова.
Кад излегъл на Голич планина,
кад се вратил он, бре, да ми гледа,
кад погледал негови дворови,
пусти дворе турци наполнето.
Ми се вратил Янкула войвода,
що да види - турци от Едрене.
Па увлегъл ф шарена одая,
да ми взема негов остра сабя, -
остра сабя турци заплениле!
Када слегъл дълги конюшнице,
да ми взема негов бърза коня,
и коня му турци заробили.
Када гледа негов верна люба,
она му се бело променяла,
кье го взема Негро от Едрене.
Лястовечки Янкула говори:
- Промени се, любо, разлагай се,
дур да идем на Голич планина,
я да фатим стара кобилина.
Па отиде Янкула войвода,
па отиде на Голич планина,
да ми фати стара кобилина.
Кобила се Янкуле не дава,
а Янкула много е се моли:
- Аман, мори, дай се да те янем!
Изговаря стара кобилина:
- Некем тебе, Янкуле стопане,
защо ми си мене изпордило -
не све мене, богме, напоило,
ни па си ме мене нахранило,
ево има три године дъна.
Па се моли Янкула войвода:
- Аман, море, стара кобилино!
Ете дошел Негро от Едрене,
кье ти вземе твоя стопаница.
Изговаря стара кобилина:
- Слушай вамо, Янкула войвода!
А за хатър мое стопанице
кье се дадем тебе, бре, на рука.
Скришком от тебе она ме поила,
скришком от тебе она ме зобила.
Па се даде Янкуле войводе,
па го явна гола голишава,
па ми слегло ю стари Качаник,
да ми вика негой, бре, сестрикик.
А сестрикик млади, бре, Секула,
ми го вика него на индата.
Ми излегло лудечък Секула,
изговаря Янкула войвода:
- Таком бога, лудечък Секула!
Я не можем дома да ти дойдем,
я съм дошел тебе да те викам,
да те викам тебе на индата.
Бог да бие Негро от Едрене,
он ми зеде моя домакинка,
го однесе ю Едрене града.
Туе сбори лудечък Секула!
- Таком бога, Янкула войвода!
Я не можем тебе да ти дойдем,
да ти дойдем тебе на индата.
И я имам едно мушко дете,
овде ми са мой мили кумои,
я кръщеям мое мушко дете.
Йопе сбори Янкула войвода:
- Таком бога, лудечък Секула!
Изнеси ми едно ведро вино,
я да пием, коня да напоим.
Изнеси ми твоя остра сабя,
я да търчим назором по сватои.
Па му изнесе едно ведро вино,
он се напи, коня му напои,
хем му даде негов остра сабя.
Па отиде назором по сватои,
право отиде ю Прилепа града.
Му кажуе Марку Кралевичу:
- Таком бога, Марко побратиме!
Бог да бие Негро от Едрене,
он ми зеде моя домакинка.
Да ми дойдеш мене на индата.
Па отърча со стара кобилина,
па отърча назором по сватои.
Ми отишъл ю поле широко,
от нив иде мъгла и прахови.
Туе сбори Негро от Едрене,
ми пзшуе младу Янкулицу:
- Тжом бога, млада Янкулице!
Що ми идат мъгле и прахови,
що кье биде чудо за чудено?
Изгаваря млада Янкулица:
- Хайде, хайде, Негро от Едрене!
Овде ми е поле, бре, широко,
ми се бият пустите ветрои,
това идат мъгле и прахови.
Още они, богме, ю сбор били,
ете дошел Янкула войвода.
Ги засукал како овчар овце,
фатил да коле какс вук ягънци.
А що били китени сватои,
оно ми ги свите загубило.
Ми га фатил Негра от Едрене,
ми га вързал на кон за опашка
и га бие три сруке камшика.
Ете дошел Марко Кралевике,
що кье види? Сватои потепани,
немал о що сабля да накървит.
Много ми се Марко налютило:
- Таком бога, Янкула войвода!
Що не ми остай сабля да накървем?
Ми га удри Янкулу войводу,
ми га удри шляком по образа,
до три зуби, богме, му паднали.
Фала богу за чудо големо!
Потепал е китени сватои,
ми вратиле младу Янкулицу,
го однеле ю стари Качаник,
много гости они направиле.
Фала богу за чудо големо!
Дали било, дали, бре, не било,
да не било, не би се поало!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021