|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Лесно ще се разделят, но как ще се забравят
Колко са мъгли по Дунав
толко са мъки на мене, (2)
че ми е либе умрело, (2)
отвъд ту Влашко.
Кой ти е Радка казал,
че ти е либе умрело
отвъд ту Влашко?
- Никой не ми е казал
сама съм с очи гледала,
кога ми е либе умрело.
Баща му води волове
и жално за Стоян плаче,
като си плаче нарежда:
"Стояне сине, Стояне,
тато нема да те забрави,
дорде Дунав пресъхне,
зелено сено да никне,
по сухо тато да мине, (2)
сеното тато да коси, (2)
пустото стадо да храни, (2)
че пусто без тебе останало!"
Винарово, Видинско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2020
Български фолклорни мотиви. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|