* * *

Лесно ще се разделят, но как ще се забравят

- Девойче, моме, ле, девойче,
девойче, жива, ле, раздяло,
ка щем се ние разделим?
На сърце ми е легнало,
като две могили на поле,
като две чешми на деревент,
като две звезди на небо!
Девойче, моме, девойче,
излези, моме, девойче,
излези вонка на дворе,
да думам, да се надумам,
да гледам, да се нагледам!
Че ще далеко да ида,
та много малко ще седя:
до дванайсе месеца,
да тринайсе години;
та врана коня ще яхам,
на жълти зенгии ще стопам,
на синьо седло ще седя,
та първо либе след мене,
па малко дете пред мене.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2020
Български фолклорни мотиви. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020