* * *

Лесно ще се разделят, но как ще се забравят

- Дунаве, бели Дунаве,
кайно ми течеш, бели Дунаве,
отгоре, Дунаве, надолу,
та нейде ли ми не видя
моено първо любове?
- Видях го, Радо, видях го,
га бяха петли триж пели,
триж пели, триж повтаряли.
Три са гемии, майно ле,
най-напрежнана гемия,
нея си Стоян караше
и с меден кавал свиреше,
в кавалян дума думаше:
"Радице, първо любове,
скоро ли ме щеш забури,
забури, Радо, пребури?"
- Забури те жда, Стояне,
ага бял Дунав пресъхне,
та на барушки остане,
дребни го пилци изпият,
чьорно го грозде насагят,
от грозде вино червено, -
да пием, да се упием!
Тогава жда те забуря!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2020
Български фолклорни мотиви. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020