* * *

Лесно ще се разделят, но как ще се забравят

- Чула съм, либе, разбрала,
че ме майка ти не щяла,
че съм била, любе, мъничка
и дребни дари си нямам.
И птичката, любе, е мъничка,
ама и тя си гнезце извива,
и тя е пиленца люпила.
Аз ще те, либе, забравя,
когато морето пресъхне,
море морава да стане,
орачи оран да го изорат,
лозари лозе да засадят,
от лозе грозде да наберат,
от лозе вино да направят
и аз ще се, любе, напия,
дано те тебе забравя.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2020
Български фолклорни мотиви. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020