* * *

Лесно ще се разделят, но как ще се забравят

- Чула съм, либе, разбрала,
че майка ти ме не щяла, (2)
у вази, либе, да дойда,
на вашта кръшна седенка.
Как кье се, либе, разделим,
как кье се, либе, забравим!
Ний лесно кье се разделим,
но мъчно кье се забравим.
Аз кье те, либе, забравя,
кога Дунава пресъхне,
Дунав поляна да стане,
орачи да го изорат,
сос лозе да го посадат,
лозето грозде да роди,
гроздето - вино червено,
да пия, либе, да пия,
да пия, да се упия,
дано те тебе забравя.
Ако ли това не стане.
аз кье се, либе, обеса
пред вашта порта на прага,
да види мало, голямо.
че с любов шега не бива.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2020
Български фолклорни мотиви. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020