Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Лесно ще се разделят, но как ще се забравят
Слънце зад гора захожда,
зад гора, зад мишовина.
Овчар го така мръкнало,
сиво си стадо прибира
и в го кошара запира.
Кални си цървули изува,
нови си ботуши обува
на седянка отива.
Право при Радка той сяда
и си на Радка той дума:
- Хайде да ми, Радке, пристанеш,
за мене булка да останеш.
Радка никола думаше:
- Снощи съм дума зачула,
че майка ти ме не щяла.
Кормянско, Севлиевско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2020
Български фолклорни мотиви. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|